Умореният ден портокал си откъсва от залеза…

Вечерта го завива с кобалтово сини коси…

Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…

Но сърцето е будно, защото до мене не си…

И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?...

През лета, нажежени от страсти…През зими смълчани…

А до него щом стигнех без дъх, го намирах затворено…

Да получа ключето от тебе все чаках… Все чаках...

Ще потъна сега в красотата на багрите есенни… 

Тишината писалка и лист до леглото ми сложи.

И когато изплача тъгата си в стих или песен,

радостта да възкръсне до утре ще бъде възможно!

Албена Димитрова

27.10.2019.

София.

Прочит: Албена Димитрова 

Музика: Фредерик Шопен - "Пролетен валс"