Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде
и се пропука?...

Колко стонове от ада сякаш долетели,
колко ангели при мен
с прекършени криле
падаха и ставаха, и се съвземаха,
за да бие още моето сърце?

Колко думи и молитви,
колко вой на жертван вълк...
за да мога днес отново да надникна
и да гледам на небето лунен дълг?

Има ли си мярка цялата ми смелост
днес да крача още по земята
и да виждам тебе...

там, където теб те няма,
няма мярка за тъга и време...