Баничка
19 результатов
От А до Я ще пиша за теб сега.
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...
  690 
Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...
  574 
Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...
  502 
Мисля, мисля, мисля
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...
  415 
Тленност страшна, тленност мила
в сърцето ми си се приютила,
а ума си покорила.
Отпращам те, скривам те в забрава,
но преходността ти плашеща успокоява! ...
  769 
Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...
  539 
Виждам много лица,
покрити с маската на страха.
И питам се…
Къде са истинските хора?
Има ли още чисти, като роса ...
  614 
Лятото тръгва си,
но ще го пазя вечно в себе си.
През зимата ще го отпивам на глътки,
спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,
пясъка, вълните, планините и любовта… ...
  656 
Ако цветята спрат да цъфтят,
защото по-красиви някъде растат.
И ако слънцето престане да изгрява,
защото не вярва че е нужно на света.
Тогава всичко губи си смисъла. ...
  591 
Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
  582 
Жълтият цвят напомня на слънцето
и неговата сила да вдъхва надежда.
Червеният на любовта,
проправяща си път през трудността.
Белият на свободата, ...
  568 
Бях малко яйце, неразбиращо света.
По- късно в гъсеница превърнах се,
уж пораснала,
но още не узнала своето място на тази земя.
Успях да стана какавида- най- трудното бе това! ...
  973 
Опитах се да го опиша с думи.
Да го оприлича на вещи разни.
Но бяха опити напразни.
Щастието намирам в малките неща,
които неща дори не са. ...
  866 
Празнота усетиш ли, не се плаши!
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...
  540 
Искам да съм някъде сама
далеч от хиляди лица.
Освободена от мисли за света.
Но имам нужда и от друга ръка.
Ръка, водеща към безкрайността. ...
  521 
Мисля, че най-големият ни проблем в днешно време е отчуждението на хората. Нараняваме се до такава степен, че основен приоритет на всеки е станал самият той, което не е толкова лошо, защото все пак трябва да обичаме на първо място нас, за да може да обикнем друг. Но проблема идва, когато това приори ...
  1798 
Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше. ...
  1325 
Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...
  1396 
И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...
  2117 
Предложения
: ??:??