BG-bodil
82 результатов
Защото ти си не жена, а мъченица…
Защото ти си прошката за всяка грешка…
Защото ти си в клетка, а остана птица…
Защото ти си издържливост нечовешка…
Защото вече знам какво е да си майка… ...
Защото ти си прошката за всяка грешка…
Защото ти си в клетка, а остана птица…
Защото ти си издържливост нечовешка…
Защото вече знам какво е да си майка… ...
859
26
Нека само за миг си отдъхна от теб.
Уморена вълна съм, море прекипяло.
Този шумен от чувства и лутане степ
ми намачка в очите кадифето кафяво.
Само миг - да поема въздух по спомен. ...
Уморена вълна съм, море прекипяло.
Този шумен от чувства и лутане степ
ми намачка в очите кадифето кафяво.
Само миг - да поема въздух по спомен. ...
757
26
Въпрос на... отговор
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна. ...
В есенно равноденствие лъчите и капките
половини са мои - слънчева и дъждовна.
И покълват бодли по стъблата ми, гладките,
а листата изсъхват в колебливост сезонна. ...
975
26
Ноемврийски дъжд
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...
Ноемврийски Дъжд с посребрено небе
потопи ме във поглед от облаци свъсени.
Притаена, несигурна като малко дете,
препрочитах го в капки, по стъклото наръсени. ...
785
11
Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти. ...
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти. ...
761
13
Стоп! И лентата филмова послушно се спира.
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток! ...
На момента, на дъха, на целувката!
Безконечна реклама скорост набира,
ще ú повярвам… (или тя ще ми повярва в преструвката)
А пък кадърът бе абсолютен, върховен, жесток! ...
797
21
Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...
703
20
Китара съм. Електрическа.
В непохватен танц ме въвличат учащи се пръсти.
Звуча ужасно. Готически.
Още малко и ще умра. Но дали ще възкръсна.
А съм песен. Дори плача. ...
В непохватен танц ме въвличат учащи се пръсти.
Звуча ужасно. Готически.
Още малко и ще умра. Но дали ще възкръсна.
А съм песен. Дори плача. ...
874
23
Събуждам се. Изгревът ми измива лицето.
Една нощ (а може би друго е минало)
ме притиска с усещане вляво, в сърцето.
Уж след запиване главоболие имало.
Снощи пих (а може би пила съм повече)... ...
Една нощ (а може би друго е минало)
ме притиска с усещане вляво, в сърцето.
Уж след запиване главоболие имало.
Снощи пих (а може би пила съм повече)... ...
917
20
Нецелунат изгрев отвори влажни очи.
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка. ...
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка. ...
776
20
Великденски поздрав за Откровенци
Небето тази нощ ще е съвсем магическо,
ще носи тъмносиньо наметало на оракул.
Излязло току-що от хилядно химическо
във вид достоен за Великденски спектакъл. ...
Небето тази нощ ще е съвсем магическо,
ще носи тъмносиньо наметало на оракул.
Излязло току-що от хилядно химическо
във вид достоен за Великденски спектакъл. ...
1058
28
Денят на Лъжата дойде със признание.
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата, ...
А Поводът влезе не тихо, а с крак.
Разрита по месеци тленно мълчание,
със поглед разрина в душата ми праг.
Лъжата подскочи, изпусна си флейтата, ...
773
14
На дъщеря ми
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...
Щастлива се изгубих в бездна на бездумие,
когато дъх пое си жадно твойто пълнолуние.
Погледна през стъклото образа ти вън нощта
и, мисля си, прикрито тя за теб ми завидя. ...
1557
15
Навярно чувам стоновете на последния ни танц,
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице, ...
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице, ...
718
11
Мълчаливият звук ми припомня дистанция.
Не е нужно. Аз не забравям по принцип.
Помня как ти написах последна квитанция
за брашното, което ми връщаше в трици.
Калкулирам сега на спокойствие стойности, ...
Не е нужно. Аз не забравям по принцип.
Помня как ти написах последна квитанция
за брашното, което ми връщаше в трици.
Калкулирам сега на спокойствие стойности, ...
748
16
Не съм безпомощно ранима. Няма начин диря
по мене да оставиш, нито пък следи.
Отлично знам как раната от болка да съсиря
или кога да я оставя да кърви.
Не се залъгвай толкова елементарно. Виждаш образ, ...
по мене да оставиш, нито пък следи.
Отлично знам как раната от болка да съсиря
или кога да я оставя да кърви.
Не се залъгвай толкова елементарно. Виждаш образ, ...
736
13
Като линия на хоризонта ще те наблюдавам,
докато ти разливаш ласкаво вълни по пясъка.
За отровата в сърцето няма да се съжалявам,
по-скоро съм признателна на римите за блясъка.
Като прожектор отдалеч ще те преследвам, ...
докато ти разливаш ласкаво вълни по пясъка.
За отровата в сърцето няма да се съжалявам,
по-скоро съм признателна на римите за блясъка.
Като прожектор отдалеч ще те преследвам, ...
788
14
Днес ще започна писането отначало!
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение, ...
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение, ...
651
11
Първа пролет е! Времето е цъфтежно,
дълго бленувано природно възкръсване.
Във небето се смее с усмивка безбрежна
Слънце! И е светло и топло до пръсване!
Недослушани птици прочистват гърла, ...
дълго бленувано природно възкръсване.
Във небето се смее с усмивка безбрежна
Слънце! И е светло и топло до пръсване!
Недослушани птици прочистват гърла, ...
820
14
Капка росна, кацнала на сочните устни,
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти, ...
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти, ...
611
11
Прекърши ми крилете, да откъснеш пера
и дано да ти стигнат на паун за опашката.
Пресуши ми морето, да напълниш вода,
май не си чувал за вместимост на чашката.
Събори ми двореца, да си вземеш две тухли, ...
и дано да ти стигнат на паун за опашката.
Пресуши ми морето, да напълниш вода,
май не си чувал за вместимост на чашката.
Събори ми двореца, да си вземеш две тухли, ...
687
15
В мартенското утро ме буди Моят ден.
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет, ...
Може да е всякакъв, не обикновен.
Сутринта е хладна, още предпазлива,
само след минута става приказлива.
Слънцето надига се някъде след девет, ...
619
10
Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...
600
11
Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...
640
13
Какво прави от нас тази дума - “Любов”?
Галопиращ през вятъра безразсъден ездач,
смел до лудост, яхнал непокорния зов,
незаконно подведен, че ще бъде водач.
Какво прави с нас тази дума - “Любов”? ...
Галопиращ през вятъра безразсъден ездач,
смел до лудост, яхнал непокорния зов,
незаконно подведен, че ще бъде водач.
Какво прави с нас тази дума - “Любов”? ...
611
10
Настойчиво двама се борим над едно уравнение:
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...
1389
10
В пролетно утро не подарявай пищен букет -
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун - ...
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун - ...
808
11
Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...
514
7
Красива вечер в разкаляни улици.
Любов ненаситна, обвита в позор.
И ние – поредни отчаяни блудници
в граничещ с живота морален затвор.
Красива утрин в разплакани облаци. ...
Любов ненаситна, обвита в позор.
И ние – поредни отчаяни блудници
в граничещ с живота морален затвор.
Красива утрин в разплакани облаци. ...
591
11
Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...
563
4
Заспиваш с мисълта за мен. Разбрах.
Възглавница съм мека, топло одеяло,
постеля нежна, везана със звезден прах,
сатенен дъх по изтощеното ти тяло.
Сънуваш мен. В съня си се усмихваш. ...
Възглавница съм мека, топло одеяло,
постеля нежна, везана със звезден прах,
сатенен дъх по изтощеното ти тяло.
Сънуваш мен. В съня си се усмихваш. ...
603
6
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин
да се преглътне вкуса на чуждите устни.
Това, че го има, обаче изобщо не значи,
че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин ...
да се преглътне вкуса на чуждите устни.
Това, че го има, обаче изобщо не значи,
че твоите от горчиви ще ми станат вкусни.
Съжалявам. Сигурно има някакъв начин ...
573
5
Дали на дъжда му е също студено,
нали от студ се превръща във сняг.
Дали пък сърцето му не е наранено
и от небето прогонен се спуска във бяг.
Дали всяка негова капка сълза е горчива, ...
нали от студ се превръща във сняг.
Дали пък сърцето му не е наранено
и от небето прогонен се спуска във бяг.
Дали всяка негова капка сълза е горчива, ...
875
7
Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина ...
585
5
В един миг просто ще спра.
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра. ...
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра. ...
694
5
В полумрака заслепяващ на кризата,
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години ...
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години ...
589
2
Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...
622
5
И ти можеше в мене да станеш “Специален”,
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...
видях го в очите ти потресаващо сини,
във усмивка, контрастираща с тон официален,
в тези нечакани и непоискани рими.
И ти, като предишния смел рицар без броня, ...
617
2
Ти не си такъв – аз те създадох, вдъхнах ти живот
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален ...
като Пинокио, направен от дърво и вдъхновен от фея.
Повярвах си, поисках да не си обикновен робот,
а как човек от теб да стане, нямах и идея.
На първо място пожелах си ти да си реален ...
699
4
Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...
661
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
