19 мар. 2010 г., 14:52

Въздъхнато 

  Поэзия
645 0 11
Капка росна, кацнала на сочните устни,
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти,
ще прережа с длан като сабя.
Летен дъх, спускащ гладни вълни по гърдите ти,
като лодка в ръце ще удавя.
Ласка дъжд, в хлад потръпващ по кожата,
ще измия със топли коси.
Зимно утро, на клепачите легнало в ложата,
ще стопя със горещи сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Все права защищены

Предложения
: ??:??