Един
9 результатов
Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...
  216 
Александър стоеше в средата на ателието си, а някогашните му живописни платна бяха покрити с дебел слой прах. Бомбите бяха оставили своя отпечатък не само върху китната София, но и върху душата му. Хаосът и отчаянието навън се проявиха и в него и заплашваха да угасят творческия огън, който някога тъ ...
  236 
Скръб навява на сърцето паметта.
Казват - времето лекува
а аз тъжа
и ще грейна ли -
кога? ...
  466 
Той беше младo момче от малко село близо до Пловдив. Никога не беше виждал нито морето, нито планините, а само полята и горите. Имаше жена и малко момченце, които обичаше повече от всичко. Не искаше да ходи на война, но го призоваха и пратиха на Македонския фронт.
Месеци наред се сражава в окопите п ...
  406 
Добро поле, поле на вечната мъка.
Поле страдно, символ на тежка разлъка
При теб, там в планината кости белеят.
Сред скали и долове - мъртви линеят.
Без гроб, без плач, без мъчна мелодия ...
  399 
Аз отивам на върха Каймакчалан,
и знам, че няма да се върна.
На канарата, всред простора леден,
ще дочакам своят миг последен.
Ей ме веч в окопа тъмен, ...
  834 
Полета спокойни, о някога бойни
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални ...
  759 
На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...
  515 
Там, из македонските полета
там, където полски мак цъфти
там, където сливат се земята и небето,
там, от век насам
български войник стои - ...
  621 
Предложения
: ??:??