Eipril
1 394 результатов
Има чудни имена,
тук на село, във града.
Митко, Петър и Мина,
но Иван е по-така.
Има много имена, ...
  445 
Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.
  447 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  663 
Не приличам на другите хора,
аз съм свирка от крива върба.
Разпилян, като вятър на двора
и събран, като стара мома.
За добрите съм лош и коварен, ...
  617 
Тръгна Кольо, тръгна Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...
  751 
Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
  564 
"Разклатиха" ми Творческото шампанско.
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад!
  446 
Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...
  451 
Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
  871 
Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...
  512 
Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...
  648 
  1178 
( В памет на моя братовчед)
Когато майките заплачат,
когато майките тъжат.
Пред тях притихва здрачът,
мълчи сломен светът. ...
  1100 
Изопна се пътят,
гората край мен се сниши.
Къде ли съм тръгнал,
защо ли оставям следи?
Разклати се пътят, ...
  343 
За теб съм вече само ключът от стената,
за лампата, която свети в жълто.
Когато поискаш можеш да ме щракнеш.
Щрак - щрак - щрак...
За теб съм вече някакво удобство ...
  485 
Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ...
  485 
Старците преминаха в Отвъдното,
хей така – облекли шаячните дрехи,
попили миризмата на обора,
обули цървулите от свинска кожа
с полепнала от есенната оран кал. ...
  735  11 
иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...
  479 
От усмивките светли в албума,
където греят любими лица,
си направих топла дъга,
да ме сгрява в студ и тъма.
И приседнах без глас и без думи ...
  268 
Тази утрин небето отвън
снежени стихове тихо шепти.
Тази утрин е приказен сън,
сняг над пътя в бяло искри.
Тази утрин - лирика нежна, ...
  1060 
Разлюля се черницата!
Разтвори се земята!
Баба си тръгна!
Разплака се лозницата!
Земята се разтвори! ...
  373 
Бавно лази паякът
по бялата стена.
Черната муха
накацва бялото.
Паяжина, паяжини... ...
  250 
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
  984 
Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...
  305 
Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...
  429 
Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...
  1165 
Твоето шалче червено,
белият зимен следобед.
Борът до нас във зелено,
малка висулка от лед.
Твоето шалче червено, ...
  326 
Вкъщи и на пътя всеки казва:"Дай!".
Мойта пак се мръщи:"Дай пари и трай!",
а синът с походка лека отдалеч говори:
"Двайсетачка дай за дискотека!".
И комшията отсреща:"Дай отверка, моля!". ...
  746 
***
Поетът е търпелив рибар на души,
който никога не вижда улова си.
  589 
На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара, ...
  362 
Потърсих се отвътре...
Защо ли? Не разбрах!
Потърсих се във утре,
във вчера се видях.
Потърсих се отново, ...
  597 
Дъждовно сърцето ми бие,
изпразнен до дъно бокал.
Душата ми тайните крие
на есенна, мъдра печал.
Дъждовен е всеки мой ден, ...
  402 
Малък Гошко пак се мръщи,
бяла каша не обича.
Той глава назад извръща
и не ще да я преглъща.
Мама, тати му се молят ...
  593 
Някога, много отдавна, точно на края на света живяло едно куче. Там където свършвала сушата и започвал океанът, то си направило колибка от нещата, които океанът връщал отново на земните обитатели. Дървени летви, стари керемиди, ламарини... Най - отгоре на колибката, кучето поставило еленовите рога, ...
  564 
От славянският корен дълбок
и от българско здраво стъбло.
Тук на пътя балкански, широк
се роди пъстролико дърво.
Цветовете му крехки и нежни ...
  274 
Кой ли стъпва по снега,
кой ли буди вечерта?
Баба Меца е това?
Или плахата сърна?
Кой ли чука у дома, ...
  796 
Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...
  379 
(превод на италиански език)
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...
  1034 
Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
  603 
***
Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.
  392 
Предложения
: ??:??