Секундарникът
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери жена , за която да се ожени и да свие свое гнездо. Неговият живот останаха часовниците в ателието. Той беше перфекционист. Когато видеше, че някой, от часовниците на стената изоставаше дори със секунда, скачаше и веднага ги настройваше. Агоп обичаше часовниците, точността, но не и хората. И мълчеше... Мълчеше.
Един септемврийски ден в ателието влезе непознат. Той остави на масата пред часвникаря джобен часовник. Сребърен, с позлатена дълга синджирка.
- Добър ден! Може ли да го поправите? Дядо ми го завеща!
Агоп кимна с глава в знак на съгласие. С ръка посочи на клиента да седне на свободния стол.
Майсторът отвори капака на швейцарското бижу. С малките си ръце взе тънка пинсета. Сърцето на часовника беше безмълвно. Агоп стана и взе малка тубичка с масло. Сложи върху лявото си око малка лупа. Бръкна с отверката и часовникът заработи.
- Благодаря!- изпълнен с ентусиазъм каза клиентът.
Агоп не отговори. С лекота затвори капака на часовника и го подаде на клиента.
Звънецът на външната врата издрънча. Беше дошъл неговият вуйчо Ованес Папазян.
- Как е? Върви ли работата? - попита той, дори да знаеше, че мълчаливецът Агоп няма да му отговори.
За негово учудване Агоп развълнувано сочеше един от часовниците си
- Вижте! Секундарника!
Ованес и клиента неволно се загледаха в червената стрелка. Тя плавно слизаше от 12 към 6. След това отново и сякаш страдайки се издигаше отново към 12.
Агоп сменяше изражението на лицето си. Когато секундарникът слизаше от 12 надолу, беше щастлив, а когато стрелката тръгваше нагоре от 6 сякаш се измъчваше. Сякаш искаше да ѝ помогне, да влезе в часовника и да я вдигне със слабите си ръце нагоре, нагоре...
- Колко струва ремонтът - вметна клиентът.
Агоп не го чу. Той мълчеше и гледаше секундарника.
© Хари Спасов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Нина!
-
Харесах! Има завлавяваща атмосфера целият разказ!
-
Сърдечно благодаря, Дочка!
-
"Агоп обичаше часовниците, точността, но не и хората. И мълчеше... Мълчеше"
Един живот между две стрелки... Успех! -
Благодаря, Костадине! "Гласът" е в нас! В душите и сърцата ни! И няма нито модератор, нито аниматор и ...атор, който може да ни попречи да харесваме, обичаме и да се радваме! Благодаря!
-
Много ми хареса Хари,ама как да гласуваме като няма /дай глас/.Поздрав.
-
Сърдечно благодаря, Azzurra_luna ( Светлосиня_ луна 🌒 )!
Зарадва ме с цитата. Всеки от нас има броени минути и броени глътки въздух!
Никой не знае часа и мига, в който ще бъдем повикани!
Нека живеем с мисълта, че всеки миг е последен и да го живеем с мисълта, че сме щастливци да се родим! -
Хубав разказ!
"Безпокои ме, че в живота има толкова незначителни неща. В мен тиктака часовник. Аз не се боя от смъртта, но съм на ясно, че на наше разположение е много ограничен период от време.То е немного, и затова ние сме длъжни да използваме всяка секунда". - Том Форд
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
