esamissy
37 результатов
И двеста пъти да повторя,
недей да казваш, че боли!
Боли от моята умора,
че любовта във мене спи.
Аз искам страст, аз искам огън, ...
  163 
  503 
Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда
пак ще светне като слънцето, нали? ...
  310 
Когато птиците в небето си играят
и полъх топъл тихичко напява,
ще те потърся в мислите навярно,
и как не бях сама тогава.
Не беше нещо много важно, ...
  418 
Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...
  710 
Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.
Аз мога да изчезна с първите лъчи ...
  627 
Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше ...
  395 
Помня очите ти как се усмихваха.
Как да забравя тези очи.
Просто стоеше, пред буря - затишие,
мисли ми минаха две или три.
Помня "Здравей!" и небрежно, и мило, ...
  549 
Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти. ...
  388 
Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...
  354 
В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно. ...
  419 
Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.
Дни и нощи минаха. Беше тя, нали? ...
  430 
Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...
  518 
Сънувах те, ти беше ми в съня.
Докоснах те, погалих ти ръката.
Усмивката ти влезе ми в ума,
като че ли за първи път те опознавах!
В очите взираше се толкова дълбоко... ...
  1161 
Вали, не спира.
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...
  515 
---
Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...
  608 
Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими ...
  629 
И ти и аз играчки две,
безмилостно живот ни блъска
един във друг назад-напред.
Дори да искаш, времето не връщаш,
тече, не чака, все тече. ...
  557 
Коледният ден
Зимата в леглото връхлетя ми,
декември е, но чак сега разбрах
по бляскави гирлянди, по елхата,
от лампичките - цветна светлина. ...
  571 
Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...
  694 
Нежно капчиците стичат се.
Помниш ли тогава есента?
Двамата невинно се обичахме.
*
Леко падат си снежинките. ...
  544 
Съдбата толкова тежи ми -
сега е твой, а минало за мен,
и произнася чуждо име.
Безсилието ме сразява,
следи ме безотказно ден след ден. ...
  579 
---
Забравен остров "Страст и нежност",
горящ в сърцето, чакащ теб.
Забавен бяг на скритите вълшебства,
любов, тъга, отрова, лек.
Изваян блян за бъдещата среща, ...
  616 
Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя ...
  592 
Не плачи, недей, от сълзи болка не минава.
Хубав беше миналият ден,
споменът от него все в сърцето е останал,
дръж го и недей да гледаш в мен.
Не плачи, недей, от сълзи смисъл няма, ...
  656 
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
  564 
Когато за първи път в нещо се клех,
то беше за обич, то беше във вярност,
но ти ме отблъсна и нищо не взе -
тогава душата остави в страдание.
Когато за втори път си обещах, ...
  697 
Да гледам как той ме изпива с очи,
а после си тръгва, оставя ме с нищо.
В гърдите, когато прехвърчат искри,
гаси ги с целувка и в миг - си отишъл.
Да чувам как името нежно шепти, ...
  726 
Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили. ...
  581 
Нощта е тиха, хапещо студена,
а топли устните треперят.
Любов в гърдите тихо стене,
а още не е време, не е време
прегръдките покоя да намерят. ...
  608 
Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.
Да спреш за миг да се огледаш, ...
  570 
Няма смисъл в преследвано минало,
да се гоним със сенки от вчера,
Ще ги стигнем отново
и пак, заболи ли ни,
ще се мразим, загубено време е. ...
  501 
Замръзнах аз, застанах вцепенено,
сърцето не потрепна, блесна в миг сълза.
Лицето - бледосиво, вкаменено.
Не виждах, молех се да е лъжа.
Отровна мъка силно ме прегърна, ...
  541 
Нов ден, а същите тревоги,
останали от вчерашния сън.
Сърцето и умът ми спорят
обичана ли съм или не съм.
Умората следи ме като сянка, ...
  653 
Времето забавило е ритъм,
бавно стичат се минутите.
Няма смисъл да поглеждам другите -
всеки ми се струва по-щастлив.
Обичаш ли ме - пак се питам. ...
  543 
На разум бялата отсянка
и тя загуби се от опиата,
за който би се борил всеки
и би го ползвал за примамка
на други, търсещи го с жажда. ...
  901 
Животът е странно нещо.
Години на радост и сълзи,
ту бавен, ту адски забързан,
пролуки, бариери и пречки.
Минало и настояще, ...
  620 
Предложения
: ??:??