Heart_of_Fire
108 результатов
Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...
  1023 
Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
  1105 
Две сълзи след теб
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен ...
  1487  30 
Спомен за неделя
(посветено)
"Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх, ...
  1403  14 
Обич до смърт
(посветено)
На врата ми виси като старо мълчание
тази обич до смърт, изкована от липси.
И съвсем изранила ръце от протягане, ...
  1249  13 
Пиано за сам
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха. ...
  2456  26 
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
  1533  26 
... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...
  1024 
Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
  2382  33 
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
  927 
Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...
  1385  16 
Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...
  1050  15 
Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
  1323  19 
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
  1281  35 
Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли. ...
  2304  39 
И всяко опрощение е свято
(Кръвта и виното не се хабят напразно)
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
И аз ги пазя. ...
  1285  19 
Отдавна се превърнах във безбожница...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото. ...
  1194  27 
Утре ще ме запалиш наново
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
  1019 
Помня, че изплаквах те. С молитва.
Помниш ли? Умирах те.
До днес.
Някога и ти си бил
самотен. ...
  1185  19 
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
  1103  21 
А синорът заспиваше. По съмнало.
(In Memoriam)
„Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.”
nicol (Магьосница) ...
  1050  16 
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
  1387  33 
А мислите се вкореняват в пълнолуния,
скрити в белег на мъртва сълза...
По тавана ми бавно
тиктака луна
в тази нощ ...
  1367  27 
Търся улица с изход... към себе си...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве ...
  1247  22 
И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече... ...
  2084  32 
И разбрах, че отдавна ме няма...
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах, ...
  2414  25 
Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...
  2160  30 
Обяздих огъня
(Бях гореща)
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
докато ...
  1226  30 
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
  1413  15 
Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
  975  14 
Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...
  1016  15 
Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...
  1286  28 
Последната ти болка и измяна
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
  1475  34 
Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
  1131  24 
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
  1418  27 
Предначертаното едва ли е дописано...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши. ...
  1405  16 
Обесих си небето
(Простен си...)
Обесих си небето.
Че любов
не искаше да дава ...
  1310  17 
Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...
  1292  26 
Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...
  893  13 
Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...
  970  11 
Предложения
: ??:??