ivliter
4 209 результатов
ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
868
5
ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
645
1
РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...
806
1
ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
867
2
НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
960
2
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
1281
4
ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
834
1
КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
630
1
ФЪРТУНАТА
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...
629
3
УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
1094
4
ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
772
ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...
752
ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
707
1
1
КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
814
1
НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
1669
1
РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
908
ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
827
1
ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
716
2
ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
659
1
СВОИ ХОРА
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...
618
МАЙКА
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и разбуждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгавата зора. Под клепачите ù ощ ...
През широкия прозорец на болничната стая от небето изби някакъв пъстър обрив, то се покри с трепкащи петна, които растяха, зрееха и разбуждаха дивния птичи свят. Елена наблюдаваше през стъклото сумрачното утро, изпод чиито дълбоки пластове тъмнина мъждееше дрезгавата зора. Под клепачите ù ощ ...
808
2
ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на своята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на своята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...
771
1
* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...
607
1
АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
1296
1
КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
1293
ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...
1092
1
КУПЕН ДЯДО
Пред сладкарницата беше спряла каруцата на Сандю Йорданов. Едрият сив катър тропаше нетърпеливо и въртеше опашка да пъди мухите, заяли го рано, още преди изгрев слънце. На пейката до малката градинка с разцъфналите рози седеше стопанинът на катъра. В краката му смирено лежеше едро рунта ...
Пред сладкарницата беше спряла каруцата на Сандю Йорданов. Едрият сив катър тропаше нетърпеливо и въртеше опашка да пъди мухите, заяли го рано, още преди изгрев слънце. На пейката до малката градинка с разцъфналите рози седеше стопанинът на катъра. В краката му смирено лежеше едро рунта ...
813
1
САМОТА
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...
1103
6
ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...
760
КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните празници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните празници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...
5079
БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия летен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на замисления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия летен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на замисления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...
802
1
1
ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дуварите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дуварите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...
791
2
ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
905
1
ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...
771
ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...
972
2
ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...
865
3
МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от шивачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от шивачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...
1600
2
ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...
1006
1
ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...
1052
2
СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...
887
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
