ЛюдмилаДанова
136 результатов
Надеждата е
младо стръкче,
пробило
камък
и ...
  663 
  1033 
  875 
Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...
  646 
Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...
  1814 
Децата винаги са били откровени в изказванията си и понякога особено много прозорливи и наблюдателни. Нищо не убягва от детския поглед и това е толкова хубаво, защото така съвсем спокойно при общуването ни с тях изясняваме важни житейски теми.
Напоследък доста често се дискутират теми за еднополови ...
  680 
Много аз обичам
в гората да тичам!
Да бера шишарки
с приятели малки.
Да усетя аромата ...
  1150 
Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...
  697 
-Огледалце от стената,
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...
  655 
ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички
Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когат ...
  482 
Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към врата ...
  698 
  824 
  790 
Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...
  617 
  1416  10 
В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае ...
  555 
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни, ...
  1447 
Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...
  978 
Ти
имаш
две очи
като звезди...
Вселена си ми!
  548 
Щом дойде пролетта
аз ще стана кака.
Щъркелът пред нашата врата
подарък ще остави чакан!
Братче ще ми донесе, ...
  593 
Мама днес ми рече:
Голяма си вече,
кака ще станеш на братче,
ето, купихме му креватче.
Ти ще го люлееш, ...
  751 
Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...
  312 
Виола седеше до прозореца с котката в скута. Гледаше към улицата, навън валеше силен дъжд... А трябваше да вали сняг, януари е все пак... Погали Минош по гърба и й каза тъжно:
-Обърка се и времето, както хората... Търсят щастие в чуждото нещастие... Оплакват се, че нямат пари, пък в магазина пълнят ...
  544 
Ще бродя по пясъка
на живота
и боса ще крача по брега
Ще събирам от крясъка
на чайките звуци в моята душа ...
  465 
Нощ
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!
  384 
Мирко беше много ербап, все се опитваше да изпъкне, ама не с нещо хубаво, а с нещо ужасно...
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...
  933 
Мечтая отдавна
да свиря на пиано.
Да имам кариера славна
и признание голямо.
Да съм на световна сцена ...
  602 
Нова година -
натрупах сланина
и направих паласки
от тежки маси.
Нова година - ...
  566 
Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...
  522 
Виола седеше на любимото си място, до прозореца, взела в скута си любимата персийска котка. Галеше я нежно по гърба, а тя, Минош, мъркаше тихичко.
Изведнъж Виола видя, че в двора влезе една възрастна жена, която живееше в другия край на селото. Не беше от тези, дето говорят много и с всеки. Не ходеш ...
  830 
Палаво мече по пътя вървеше,
както вървеше, тъй си броеше!
Едно, две, три -
кучето се скри.
Три, четири, пет - ...
  680 
На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка ...
  770 
***
Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...
  284 
Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...
  961 
Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...
  266 
***
Колко
ли
трябва
да
боли, ...
  211 
***
През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
  297 
***
Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...
  277 
Някога някъде
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
  603 
Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...
  677 
Предложения
: ??:??