mariankrystev
970 результатов
О, ангеле, ти имаш две сърца:
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
  759 
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
  625 
С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...
  509 
Завръщаш се в далечната Итака,
където те очаква Пенелопа!
Родината е тука и оттатък –
небитие в реалност, мит в живота!
Към своя бряг пътуваш – там, където ...
  686 
Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа, ...
  734  10 
Обичам те - мистична, но реална,
благословена, бяла и красива!
Обичам те като сълза фатална,
избликнала в сърцето ми... и жива!
Понякога премъдър е животът - ...
  803 
Небето пие синьото море.
Звездите се превръщат в раковини.
А вятърът дарява ми криле
и устрема на бързите делфини.
На кораба са моите мечти! ...
  1633  13 
О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
  473 
Везните натежават в ляво–в дясно.
Привидно спират.
И никой никога не проверява
дали го лъжат.
Просто – вярва на везните! ...
  454 
"О,мъчна участ – да си свободен!"
Стефан Цанев
Свикнахме с абсурдите,
тъй както свикнахме с абсурдните хора.
Потим се над безсмислени измислици, ...
  550 
Върху подвижна сцена
се въртим –
подменят старите декори с нови,
а драмата повтаря се...
И както бе преди, ...
  509 
Празно.
Тъмно.
Глухо.
Тъжно.
Удряш глава о стената... ...
  547 
Нощ е. Сняг и сънна тишина.
Нежно ме целуваш с влажни устни!
Тръпне мълчаливата луна,
искаща от нас любов да вкуси!
С теб, любима, сплитаме ръце: ...
  619 
Душата ми, обезлистена,
за рождеството свое плаче!
Автомобилните сирени
с протяжен вой раздират здрача...
Отива си и този миг. ...
  802 
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
  660 
Пред мен, в комедия дел'арте,
доброто злото побеждава.
Макар че е студено – март е –
играта шумна продължава.
Навън е другият театър – ...
  618 
Майка ми е супер синя активистка,
а баща ми – ляв е, баба – социалистка,
дядо Симеончо е в НДСВ-то,
чичо ми е в "Лидер", кака – в РЗС-то,
батко ми е ГЕРБер, стрико – в БСП-то, ...
  488 
Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...
  705 
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
  699 
Не се ли умори да ме очакваш
в напрегнатото сиво битие
и тайничко за мен да си поплакваш...
Не се ли умори, дете!
Витален съм, но кротък, благ към теб, ...
  842  12 
Какъв приятел си ми ти бе, Ванка?
Не мога вече грам да те търпя:
в хладилника ти – вино и луканка,
а ти ме черпиш с бъркани яйца!
Налей ми чашка! Дай да пием двама, ...
  1115 
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
  648 
Сблъсъкът на утрото с нощта –
краткотраен, ала ураганен –
в ледените клони затрещя
и окъпа хоризонта в алено...
Както грубостта понякога е нежна ...
  535 
Данте в ада търси Беатриче,
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...
  1204 
Слънчеви сълзи–дъждовни капки
мелодично рони утринта.
Дъжд вали и в паузите кратки
кротко се усмихва пролетта!
Примитивен, ала благ, южнякът ...
  658 
Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш ...
  940  11 
Все повече ми липсват днес
словата ти
и твоят поглед – чист и замечтан!
Молитвено
над кръста и камата ...
  1915  11 
на Христо Проданов
Всеки ден е ново пак изкачване
към върха на утрешния ден.
Упорито своя връх изкачвам –
бърза, разнолик, светът край мен. ...
  560 
Климатът ни промени се:
срещам лъвове през час!
Откога ли озвери се
фауната и у нас?!
Зъбят се, реват юнашки, ...
  638 
Сам бих извикал "Миг, поспри!"
По фаустовски бих заплакал
с най-чисти, радостни сълзи!
Прегърнал бих добър приятел!...
Прекрачихме в пореден век, ...
  538 
Василе! Колко пъти съм искал, ей така – простичко, най-обикновено да се обърна към теб по име! Колко пъти съм влизал в тихия двор на бащиния ти дом с надеждата сам да ме посрещнеш! Колко пъти съм заничал в хладните одаи и зад вратата на празното скривалище в очакване на твоя укоряващ поглед! Колко п ...
  3209 
Ти, рицарю, недей да съжаляваш
за битките с пролята чужда кръв,
защото чест и слава заслужаваш
и в не един турнир сам беше пръв!
Не чакам милост – искам да забиеш ...
  2303 
Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер, ...
  761 
Проблеми, проблеми... – пред теб и пред мене
стоят все така нерешени...
Кой днес ще посочи, без много да мисли,
Проблема на нашето време?!
Задъхани, шумни, пред нова дилема, ...
  490 
Дъждът заплака с обредни сълзи
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни, ...
  556 
Земя, небе, простор безбрежен
е твоят образ съвършен:
или си топла, или снежна,
или си нощ, или пък ден !
Необяснима, но прекрасна – ...
  8017 
Излизам на арената. Тълпа
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце ...
  920  12 
О, колко много тъжни домове!
Зад зидовете с погледи студени
ме срещат и изпращат! Без криле,
стърчат над тях забравени антени...
Човешки смях тревожния покой ...
  508 
Взриви ме! Нереално ме разкъса
на няколко последни обещания!
Не виждаш ли, че времето е късо
и няма как да излекува раните?!
И няма как мечтите да отплуват ...
  759 
Слепотата ражда ли лъжа,
щом сърцето може да обича?!
Любовта е с крехки сетива,
но е силна и на теб прилича!
Срещам с поглед твоите очи – ...
  940 
Предложения
: ??:??