10 февр. 2010 г., 13:06

Библия с неписани слова 

  Поэзия » Другая
583 0 5
Дъждът заплака с обредни сълзи
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни,
но окрили – не вземай ми душата,
пожертвай младостта ми, похарчи
живота ми за пръст и шепа злато!
Осмислил бих тогава този свят
и – наранен – би креснал в мене бардът –
решителен и горд, все още млад
и верен на житейската си карма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??