Пламен_Бончев
20 результатов
Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...
  920 
Над прагове стреснати в сънност
Приведен под примерни думи
Отнасям невинни на дъното
Протести неслучайно разумни...
Непреклонно опазвам в спомени ...
  769 
Колко мога още днес да изпиша
За живеене, колкото вдишване
За острите теми в очите
Отмерени думи да сплитам
В непременно успешно издание ...
  693 
В просторни вечери заливам
Разминатото време с мислене
Ненатиснат спусък не убива
Спорното в длани непочистени...
Прозорците не светят за отмора ...
  719 
Търся оправдание
за искано в повече
Намирам неназовани
разисквани с почести
Провокирани зряло ...
  961 
Обясни ми накратко причините
Да ти казвам всичките истини
Оставих дъха им подминат
Спокоен след толкова стискане..
Обясни ми накратко за болките ...
  838 
В проглеждащи пясъци криеш
Уловеното днешно признание
С безразборни устни отпиваш
Протести в нехайни послания...
Заспиват необменени в тъмно ...
  662 
Накъде тръгваш оттук
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...
  864 
Безпризорни години..., в затвор
С неуспешно отвързани страсти
Стремглаво разкъсван простор
В замъглени от взиране щастия...
Във витрини със ситни решетки ...
  831 
Монументален грим
поръсва стриите в душата...
Приема да намери знак
в говоренето ти незрящо
в разписаните полети ...
  559 
Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени... ...
  1068 
С явни... задъхани мисли
като в огън посягам.
Бездънни... и остри въздишки
в тъмното тихичко лягат.
Не спирам да викам... ...
  703 
От дъжд пороен са измити
на тротоара плочите
и спомените ми за бъдеще
от минало прескочени.
От изобилие съм гладен, ...
  839 
В стъклото
слънцето опира меч.
Прави го твърде топло за мен
и после го разрязва
на хиляда парчета... ...
  767 
Като изронени от вятъра листа
изпърхват дните.
Сред облаците прах
нанякъде отлитат,
без предизвестие, ...
  815 
Зима е,
когато сградите стържат
по норвежки ниското небе над града ни.
Зима е,
понякога се спукват смеховете ни, ...
  742 
Усмивките са лукс,
а ежедневието -
десет пръста в раната,
незначителна промяна,
и застраховка – ...
  842 
Смъртни са безсмъртните,
а уродливите са с почести…
Плющят в лицето ми с отрови,
като бичове,
червените реки по мен се стичат, ...
  643 
Като особен вид агресия –
слушам
ритъма, като препускане.
Отдаване на вятъра предвкусвам.
Като особен вид амнезия – ...
  793 
Нестихващи и дразнещи са мислите ми за спокойствие,
наситили са се на чужди доводи.
Безпътен скитам сам …и тръгнал съм от нищото,
препълнен от неслучили се спомени.
Между нестиснатите пръсти ми изтича смисъла, ...
  861 
Предложения
: ??:??