Пухче
25 результатов
Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи, ...
  225 
Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта... ...
  740 
Ментово сияние с аромат на кафе
Приспивна мелодия на лунни сълзи
Трептящи сърца с чувствена пепел
Спомен забравен за звездните вечери
Ухание останало от чаена нежност ...
  725 
Нощта на мойто откровение...
е всяка нощ, когато си сама.
Обгърнато от сянка на забвение,
то носи призрачна и бяла тишина...
Разпада се, посипва се по пода, ...
  707 
Разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма,
за местата, където бяхме, за това, къде сме сега...
Разкажи ми, как вървяхме по пясъка, как за миг поспряхме на кея...
Разкажи ми... за всичко, което да чуя копнея...
Разкажи ми, как те обърквам, как моите думи са сянка в нощта, ...
  649 
Ягодова вечер повява навън
И звучната песен на сладкия сън
Канелени спомени с дъх на забрава
И мечтание от нежна коприна
Ухание на медните струни ...
  779 
Кристално отражение
Бог и златото
И пак в мъглата на нощта
Прикрила тихо светлината
Забулена от звездна пелерина ...
  575 
Рубинена скреж
Да го обичаш, отричайки себе си,
да се отдаваш, забравила болката,
да даряваш - без нищо в замяна,
да утешаваш, загубена в другия. ...
  565 
Красиво е да гледаш есента,
Така безбрежно цветна и дъждовна,
Прихлупила под своите листа
големите и малките, слабите и силните.
Слънцето докосва ги със нежност ...
  506 
Любов от миналото
Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,
обича ме или тръпка бях в мига на самота...
Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,
а студена беше моята любов, не беше жива тя! ...
  913 
Блудници
Влагата навън докосва моята душа -
кадифена вълна от копринена нежност
се излива като ледена струя над вятъра,
а той лети и пренебрегва вихъра на времето... ...
  703 
Пролет на илюзии
Безизрано лице сред опустял панаир на суета,
красивите очи - останали без душа и цвят,
изящното тяло без гънка дори е вече застаряло,
блестящи катранени коси в огледало посивели... ...
  601 
На малката уличка
Тихата стая - с нечутите думи,
шумният град - с безкрайните улички,
самотният дом - с разбити илюзии...
Вятърът носи се... спомени сее. ...
  1341 
Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла, ...
  543 
Бели цветове
Всепоглъщаща магия
на снежен водопад,
леещ се от небесата,
галейки трептящата земя. ...
  732 
Души на самотата
На всички онези деца, които очакват топлината на любовта да огрее и тяхното чисто сърце, с любов за вас!
Сами оковани -
без болка и страх,
с надежди без вяра, ...
  577 
Без (с)мисъл
Огън и вода - банална комбинация,
прозираща във свойта простота,
пречупена през призмата лъжа
на една безмислена алиенация. ...
  634 
Отдаденост
Допирът възбужда,
гласът потреперва,
очите проблясват,
тялото изтръпва. ...
  959 
Нежен зов
Изстинала от влагата земя,
затоплена от сутрешно сияние -
обсипана от плахото страдание
на изоставена душа... ...
  710 
Зимна топлина
Топят се снежинки във чисти очи,
изгарят, горките, в безкрайна тъма.
Протегнала пръсти - докосвам снега,
усещам в дланта си разтопенатa вода. ...
  869 
На изток от рая
На изток от рая - красиви цветя,
танцуват унесени в цветна мъгла,
покрили сухите есенни листа -
на изток от рая е мойта душа. ...
  1012 
Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...
  809 
Сбогом
На Баф
Мъгла е - защото си незаменим.
Тишина е - защото си неустоим.
Вали - защото ме боли. ...
  909 
НЕ
Не помня, а трябва!
Не вярвам, а мога!
Не виждам, а гледам!
Не пея, а искам! ...
  921 
Без искреност
Отронва се стоманена сълза -
залива тя земята пресушена
и търси себе си обезнадеждена,
загубена във вихъра на залеза. ...
  1445 
Предложения
: ??:??