tanq_mezeva
1 644 результатов
Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини ...
  631  10 
Полагам и поредното парченце
от пъзела на личната съдба.
Нареждам ги едно до друго всички,
така че да покажат същността.
Частици те са коренно различни, ...
  696 
Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре ...
  665 
Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана, ...
  945  12 
Добрите хора винаги успяват,
защото носят бяла светлина.
Усмихнати, през трудности минават,
понесли кръста тежък без вина.
Добрите хора често са самотни, ...
  9985  47  63 
Усмивчица е. Ангелско дете,
с копче залепено за носле,
очички като две маслинки черни
и щръкнали косички кадифени.
Събуди ли се слънчице изгрява, ...
  767  13 
Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
  696 
Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи.
Запалена в храм вощеница.
Запяват камбани и славят мига, ...
  734 
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...
  637 
Едно яйце за теб ще боядисам.
Червено ще е. Първото. С любов.
На него сто молитви ще изпиша,
да стигне в Рая светлият му зов.
Отново да усетиш колко много ...
  1051 
Живеем в паралелни светове.
Единият изгарящ. На Венера.
А другият с пустинни ветрове
очакващи да влязат в нова ера.
Прехвърляме мостове` между тях ...
  549 
/на Георги Измирлиев - революционер,участник в Априлското въстание /
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...
  916  14 
Мъжът на петдесет /о, толкоз много?!/,
за някои дами, странен може би,
особено за тези с поглед влогов,
най-влюбени във себе си, уви!
Дори и да звучи половинвековно, ...
  657 
Разпусна нощта свойта дълга коса
и загърна гальовно небето.
С воал тъмнина планините застла.
Укроти светлинките в полето.
Настана навред тишина. Красота. ...
  764  12 
Наказвам те отново със любов,
онази... моята, безумната,
стояла дълго скрита ден и нощ,
унила, безнадеждна и бездумна,
копнееща отново да разцъфне ...
  847 
„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...
  646 
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки-сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Нежност прегръщаща утрото- ...
  619 
Утро пак изгря отвън
да събуди теб от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очичките красиви ...
  635 
Дошло е време пролетно.
Лето шесто. Рожденно
на Балканика, клуб фолклорен
фолклорен още танцьорен.
Събрали се моми и момци, ...
  555 
Днес нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам. ...
  720  10 
Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко ...
  1810 
Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда.
Изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...
  675 
Не ме орисал Бог със красота,
от кукленската - бледа и безлична...
На вид мушица, но със ум в главата -
не трупам суета първична.
Не страдам от комплекси и държа ...
  689  10 
"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм драма.
За теб оставам спомен-благ,
запазена любов от храма.
Да лъжа в чувствата е грях, ...
  814  14 
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня ...
  685  11 
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
  816  11 
Там, във ъгълчето тясно,
на тавана най във дясно,
малко паяче плете
паяжинка с куки две.
Бримка, бримка и намятка, ...
  1218  16 
Обичах те! И още те обичам!
Душата ми не спира да крещи,
че може би греховно я обричам,
захвърлила днес разума встрани.
Спомените, същи бели бримки, ...
  911  17 
Защото сръчна е жена,
и може с всичко да се справи,
баба Марта си избра,
мартенички да направи.
Усука бял с червен конец ...
  921 
Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...
  879 
Честит да си! И още 100 години
в душата да запазиш младостта
Да помниш, че дори и да изминат
те път са в зрелостта към мъдростта.
Желая ти късмет и много здраве, ...
  1993 
Нашта малка бебка Мила
със късмет се е родила,...
цял живот да и се вричат,
миличка да я наричат.
Мила много е красива, ...
  1206 
Роди се! Ангел си небесен!...
Добре дошла на нашата земя!
Посрещам те във късната си есен
със най-магичните, дете, слова:
"Орисвам те, да си красива, ...
  4888 
Там където си... греят звазди
и летят на ята пеперуди,...
там ухаят градини с липи,
но не можем от тук да ги видим.
В този Рай си навярно щастлив ...
  1425  12 
"Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничерчета. Така да знаете, братя, когато чуете, че иде силният Склав, вие далече да бягате. Ох, ох, ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 /1623/ при Търновския митрополит
Гаврил ...
  1894 
В нощта "на вълчата луна"
аз вярвам ще се случи нещо,
ще сбъдне сън, една мечта
жадувана, ще стане вечност.
Ще видя дивата страна ...
  566 
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
  593 
В мълчание раждат се свидните думи,
макар че понякога силно болят,
картини красиви рисуват във рими,
прошепнати тихо, дори и без глас.
Нареждат за мигове в страсти горели, ...
  577 
В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме-
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...
  585 
Не искам да изричам, сбогом,
не искам много да боли,...
но съ`лзите - издайник подъл
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...
  542 
Предложения
: ??:??