19 мая 2016 г., 00:48  

Виж я 

  Поэзия » Философская
591 0 10

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?

Нали очаквахме градини
с лехи от цъфнали цветя.
Дъжд топъл. Изгреви невинни.
Узрели мигове в деня.

Изпихме тъжните нагари.
Изваяхме души от светлина.
И екнаха навред фанфари
напук на тежките слова.

И светна. Птици долетяха.
Дочу се славей. Ей го, на.
Дори щурците в нас запяха.
Дошла е. Виж я. Пролетта.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??