vega666
1 712 результатов
Празнотата е висше състояние. Тя е дуално и противоположно състояние на направеното - пълното. Няма степен на плътност. Когато се отпуснем, не мислейки за себе си и дишайки чрез люлковата техника "тала-юкта", ни изпълва. Като че ли мигом нахлува през фронта на цялото тяло, подобно на тих и невидим в ...
  1305  19 
Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря ...
  972  39 
Сред пръстена от рози пак оставаш -
око на чакрата хилядолистна и естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш световете, ...
  1124  36 
Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен, ...
  1377  32 
Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.
- Мъниче, дарявам те с моята звездност.
Просто сгуши се, но без да трепериш. ...
  1259  40 
Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни. ...
  1142  26 
Когато сенките загасват светлините
сънувам смъртта на вулканите...
Аз виждам смисъла си предрешен.
Навярно всяка следваща светкавица
ще бъде рана. ...
  500 
Небето горе е студено
тъмнеят в самота звездите,
усмивките са изличени
нощуват във тъга очите.
Мистични пръсти са разстлали ...
  1004  23 
Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...
  785  23 
Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...
  945  19 
Днес вече не търся аз вечния Смисъл...
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.
Днес дочувам само последните шепнещи ноти. ...
  931  19 
Ти и аз
срещу червения дракон на Времето.
Звезда Нибиру
нахлува с най-мистичния прилив във вените...
Катаклизъм! ...
  855  14 
Не е вина да си безумно влюбен,
когато вятърът докосва с меч челото.
В една илюзия животът се погубва.
Мечтите-спици святкат в колелото.
А твоето сърце кърви до лудост. ...
  942  31 
Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.
Светът живян е само сън в мъглата ...
  1082  22 
Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака. ...
  972  26 
Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си - ...
  859  23 
Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал, ...
  841  20 
Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти ...
  916  25 
Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна. ...
  788  28 
Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
а светлината бързо отзвучава.
Принцесо, ти си моята звезда - ...
  1007  26 
Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -
духът в телата ни - черупки, се прибира.
Като затворници дочакали поредно свиждане, ...
  1516  30 
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...
  983  26 
Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя, ...
  958  27 
Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...
  1099  26 
Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик, ...
  1369  21 
Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...
  1144  24 
Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна ...
  974  12 
Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея - ...
  1286  18 
Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение ...
  834  16 
  1334  18 
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...
  1462  21 
  994  14 
Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата - ...
  1135  29 
Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко - ...
  987  22 
Дори и сляпа любовта,
ми дава поглед към безкрая.
Вихрушката на есента
самотен лист ми носи да узная,
че името ти е извезан герб ...
  1282  25 
Научиха ме сложно да разбирам нещата.
Умората на много дни е вкопчена в краката ми.
Тежи ми неочаквано и страшно...
самотният писък на релсата,
човешкият поток, ...
  1456  26 
Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...
  1211  17 
Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.
Предчувствах, няма никога да събера обратно ...
  1310  22 
Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...
  859  23 
Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,
приплъзваш се с безкрайна лекота.
Не мога да повярвам, че те има, ...
  1091  24 
Предложения
: ??:??