vega666
1 755 результатов
Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
  1058  26 
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
  988  20 
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
  828  17 
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
  925  22 
Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
  789  21 
Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
  696  16 
Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
  1141  12 
Бъди с цвета на цъфналата вишна.
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...
  1339  33 
Животът
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
  756  16 
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
  1223  21 
(на една безпощадна алпинистка)
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става. ...
  888  11 
Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
  1508  32 
Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
  2522  27 
Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...
  885 
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...
  1846  20 
На мъртви плажове в тела-черупки
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...
Ехти над глухите реликтов звън. ...
  1328  24 
Този ден ще измине...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина. ...
  1459  23 
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
  1152  17 
Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...
  1210  27 
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава. ...
  1196  26 
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...
  1551  42 
Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...
  1447  18 
Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа, ...
  961  21 
Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...
  1055  17 
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...
  841  12 
С благодарност към blackjack12
I. Практика на бавното
Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до девата на всяко движение, на всяка субстанция.
Следова ...
  1815 
Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали
птици
отнесени ...
  1240  18 
Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
  891  16 
Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...
  1997  21 
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...
  1033  16 
Просторът е неудържим! И за очите
минават бързо облачните сенки.
От светлините техните сигнали
към синьото преливат
неусетно. ...
  1036  10 
Изоставям и тази любов .
Отпътувам.
През девет земи
чак в десета.
Чувствата ...
  974 
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи ...
  1582  23 
Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще, ...
  1308 
В небесната нива
се вглеждаш.
Кой е Сеячът -
неволно се питаш.
Слънцето - ...
  1472  21 
"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата ...
  1743  16 
Завесите на залеза се спускат.
Небесните прозорци се затварят.
И кукумявката на мрака записуква.
Душите с най-последните лъчи побягват -
нагоре - към звездите в тази вечер, ...
  998 
Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...
  1396  35 
"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека!" /blackjak12 - 1980г./
Невинността е в пълната безпомощност.
Само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец.
Истински безпомощният е най-близо до Бога.
Бог ни осезава единствено, когато сме в състояни ...
  1596 
Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...
  1252  40 
Предложения
: ??:??