yankova41
1 результат
Аромат на разцъфнал салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка
към чародея на божия дар. ...
  356 
Душата ми броди след тебе,
любовта като ураган бушува
и болка разкъсва гърдите.
Очите ми ронят сълзи.
Трудно се живее с такава любов. ...
  433 
Студ и мраз скова земята.
Клошарят подава ръка с усмивка
и моли за милост от всеки човек.
Бедният!... Ръцете – загорели от студ.
Властният от колата гледа с яд. ...
  387  10 
Ела! Ела и целуни ме!
Да се раждат чувства!
Ела!.. Само прегръдка ми дари!
Гушни ме в скута мъжки!...
Подай ръка!... ...
  407  10 
Живот труден и суров.
Старостта е присъда от смъртта.
Дух запазен и украсен с дързост.
Това е животът за остарелия.
Среща, която взривява сърцата. ...
  317 
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието,
което като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки да ...
  493 
Търсете любовта навсякъде
в цветята, в луната и в слънцето.
В ранното и свежо утро.
И ако остане в сърцето
ще те омагьосва, ще те извива и долюбва. ...
  692 
На ъгъла на красив ресторант
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...
  384 
Влюбих се страстно
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща. ...
  427 
Ако някога разбереш, че ти липсвам
и не усещаш как тупти твоето сърце,
дай знак и аз ще долетя.
ще го потопя в чувства с усмивка.
Ще те гушна и надеждата ще те докосне ...
  390 
Ти си като водата,
липсваща в моята пустиня.
Кажи дали сърцата
пазят любовта светиня.
Как да спра тази магия. ...
  399 
Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала,
а толкова е празно...
Иска ми се да си купя ...
  488 
Тиха вечер.
Притихват шепоти и гласове.
угасват светлините.
Само щурците припяват своята песен.
Зад прозорците са притаили дъх ...
  305 
Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса. ...
  293 
Искам да дишам свободно.
Да се радвам на света.
Движа се между хора и дървета.
Тесен е паркът за моя поглед.
Защо всичко ме гледа някак странно? ...
  290 
Трудно притихва бурята в душата.
Да търсиш сигурност в живота.
Да бъдеш единствен докоснал сърцето.
Да обичаш ръцете топли и нежни.
Трудно е да вървиш в пътя осеян с грижи. ...
  297 
За тебе са звездите небесни.
За тебе е моята нестихваща радост.
За тебе е вярата ми огряла простора.
За тебе е любовта ми гореща.
Ще ти шепнат моите устни уморени. ...
  434 
Бездомен самотник спря под старата стряха.
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот. ...
  288 
Тя идва силна и без покана
приседне в сърцето и е винаги желана,
ласките топлят тялото, лицето
ѝ събужда в тебе детето.
Само споменът за нея те топли, ...
  311 
Душата ми е цветна градина.
Няма самота има радост и обич.
Утрото ведро ме приютява.
Твоето добро утро ме теши.
Ветрецът донася ласките нежни. ...
  455 
Ако бях волна птица,
щях около тебе да кръжа.
Аз съм само една жена,
преминала стъпалата на живота,
научила безброй неща. ...
  411 
Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.
И те пленява голямата любов, лудото напрежение.
А после?
Обичам, подлудявам, изгарям.
Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам! ...
  403 
Отвори очи и съзри зората.
Отвори очи, слънцето ти дарява любов.
Отвори очи, сърцето е жадно за обич.
Животът отваря портите си към света.
Разбери, това е щастието за човека. ...
  422 
Ти си бурята в живота ми
и отвя и мен и сърцето.
Ти обърна душата самотна.
Стоиш в гърдите ми жадни.
Нежността извива всяка гънка, всеки трепет. ...
  595 
Глава навел, изпращаш мисълта
като послание към мъждукащата вяра.
Но ти не си загубил всичко.
В този късен час докоснал си вярата
на усмихнатия до теб човек. ...
  342 
Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...
  385 
Намерих те случайно.
Не търсех никого и нищо.
Дали не сторих грях, че се спрях.
Но беше токова различно.
В нощната тъма светеха въздишки. ...
  453 
Тичам след залеза вечерен.
Надбягвам се и изгрева красив.
Чувам гласа вълшебен и устремът
тласка ме напред.
Порива ми див ти носи всичко. ...
  411 
Вечерта прилегна в прегръдките на времето.
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата. ...
  414 
Слънце огрей...
Чуваш ли как сърцето ми пее?
Чуваш ли гласът на вятъра в мене свисти?
Чуваш ли припева на птиците красиви?
Чуваш ли шепота тих на гората? ...
  506 
Как се обича
То не беше любов.
Беше грях и прошка.
Мълчание и болка.
Не бе любов, а някакво сливане. ...
  406 
Озарено утро
При тебе е душата ми нежна.
Сърцето ми трепти всеки миг.
Устните ми, жадни за твоите целувки,
шепнат тихо и нежно за радостта. ...
  533 
Понякога
Няма такава любов, която не наранява.
Ти не спирай, върви!
Тръгни към сърцето пленено!
Твоите сълзи никой не заслужава. ...
  367 
Докосване.
Сърцето ми трепти от нежност
душата ми е ранена сърна.
Пламък изгаря гърдите ми.
И оная любов, която диво ме владее. ...
  651 
Цвете в душата
Цвете в душата ми тъжна и ранена.
Разцъфнала роза, мисълта вглъбена.
Морето, брега и вълните спират уморени.
Ухание на пролет! Чувства дарени! ...
  332 
Сама край морето
Посрещам бриза – самотен,
отвял моята младост,
бягаш след мига сиротен.
Облива ме огромна радост. ...
  264 
И влюбена
Пълен брега с раковина и пясък
вървя по ръба на живота
гледам слънцето, лъчи и крясък
събужда ме на времето пилота. ...
  303 
ДИВНО ЛУДА
Моята природа – и дивна, и луда.
Всички посоки тук са приети.
Потоци буйни вода, щура,
хора се радват, пишат поети. ...
  320 
Гори сълзата
Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта. ...
  287 
Окъпана в радост
Зная, че закъсняло слънце ме огрява.
И не напразно вятърът ме брули дълго.
Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.
И само там някъде някой дълбоко ще съзре ...
  413 
Предложения
: ??:??