3 дек. 2016 г., 18:19

Заслужава си 

  Поэзия » Свободный стих
439 2 6
Срещнеш човека, дори си мислиш: Това е той.
И те пленява голямата любов, лудото напрежение.
А после?
Обичам, подлудявам, изгарям.
Свеждам глава! Поклон до земята! Обичам!
Ти си моя живот! Разбираш ли? Усещаш ли?
Огън в гърдите!...
Осанката ти ме пленява.
И няма вопъл дори.
Благоприличие!... Боже помогни!...
И следва мълчание, после луд смях и пак мълчание.
Или просто ти си човек! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Все права защищены

Предложения
: ??:??