29 июл. 2020 г., 12:56
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Какво иска българинът?
И аз като Мел Гибсън, който се питаше "Какво искат жените?", започнах са се питам - Какво иска българинът?
Аз съм хазартна натура. Няма червена точка, затова ще се опитам да бъда деликатна - общо взето, имам късмет. По думите на мъжа ми, късметът ми е наврян в..., и понеже диференциалът ми таковата... та късметът ми бил голям.
Но да се върнем на същината - представям ви тригодишния си труд в т.нар. Национална лотария, побира се в шкафчето на бюрото ми. В чекмедже не може. Установих, че за да не си на загуба, трябва да играеш постоянно, тя играта така е направена, да има и печалби, неголеми, като направя преценка - горе-долу фифти-фифти или поне не с толкова голяма загуба за мене. Но за циганките от Чистотата, които милите всяка сутрин в градинката на Княжево заедно с кафето си търкаха ли, търкаха, едва ли. Да речем съм оставяла по 20 лв на ден за билетчета, пет дена нищо, после два-три дена си връщам инвестициите, и така нататък, даже имам един печеливш 100 лв, дето никой не пожела да ми го изплати накрая. Но да се върна на разсъжденията си - значи готови сме доброволно да се лишаваме от известна сума от нашите приходи, за да попълваме нечии други незнайни приходи и да подхранваме надеждица, че и на нашата улица ще огрее слънце. Мечтатели един вид. После псуваме. Псуваме, когато трябва да си платим сметките за телефона, тока, за пазара, псуваме. Но не псуваме Националната лотария. Там розовото е много розово и сладникаво, абе наркотик един вид, но виж, началникът ни е виновен, международното положение, Рейгън, Горбачов, Меркел и так далеее. Така че дано тази снимка на моя неосъществен капитал успее донякъде да отговори на зададения въпрос.