".....пред очите им се разкри зрелище толкова вълшебно, че вцепенени от изумление, те останаха като заковани. През гората минаваше бавно кола, в която седеше човек, облечен почти по китайски, само че на главата си имаше бухнала барета, украсена с дълги пера. Колата приличаше на разтворена мида от блестящ кристал, високите колела изглеждаха от същия материал. При тяхното въртене се разнасяхя чудни тонове на хармоника. Два снежнобели еднорога теглеха колата, на която вместо кочияш седеше сребърен фазан, хванал с клюна си поводите на златни юзди. Отзад пък седеше голям златен бръмър, който трепкайки с крилата си вееше изглежда прохлада на странния човек в колата.Минавайки край тях, той им кимна приветливо. В този момент един лъч от бляскавата топка на дългия бамбуков бастун, който човекът държеше, падна върху Балтазар ....."