Дали очевидното е аранжировка, а в нагласеното прозира капка истина. Време е за облаци от захарен памук  и розови очила. Цяла една нация, че и отвъд, бива убеждавана, че това което вижда не е това, за което си мисли, че някой злодей петни честни и добросъвестни, скромни като войници хора. 

Дали има срам, дали има страх от възмездие, не и за вездесъщите!