Първи час от твоята любов минава, сякаш загубил своя бяг през думите, изречени на глас. Не забелязвам земята, която ме заобикаля, защото виждам само теб. И в теб потъвам, загубила покоя в своя ден. Без дори да забелязвам, аз съм в твоя плен. И потъвам някъде дълбоко в излизащите от устата ти слова, за да съм там сред мислите в сърцето, аз да бъда твоята мечта.

         Втори час унесен, сякаш в унеса на дрога. Не разбирам вече нищо, просто искам аз до тебе да заспя. Да се унеса в покоя, свила нежно рамене и прегърнала те нежно, като нежни ангелски криле.

         Трети час и вече искам да съм цяла вечност с теб. Без да говоря, без нищо да мълвя. Искам да ме искаш, както искам аз тебе сега. И те искам, загубила въздуха, който ти ми отне. Дали ще живее малкото ми сърце, зависи от твоите ръце. Покрий ме с нежността на своето сърце и запази ме някъде в мислите си, докато ме няма.

         Час четвърти от моята любов към теб, минава бързо, като светлина в зимен ден. И залязва слънцето на моето спокойствие, защото искам да се сгуша вече аз в теб. Да усетя миризмата, която така ме подлудява и която усещам постоянно около себе си. Протягам ръката си, за да усетя твоята. Потъвам...

         Пети час, споделен с теб и любовта, която ми даваш. Обичам те! Мълвя думи, които самата аз не чувам, но ти разбираш всяка една. С устни докосвам те, а ти бягаш с покрито в тъмнина лице. Аз те откривам и глътка живот от тебе крада, за да мога след теб своя бяг да продължа.

         Шести час, аз не спирам да те искам. Вместо да утоля глада си, аз все по-стръвно преследвам целувките ти. Не мога да се наситя на нито една. Една след друга, като нечовешки слова, жегват моята душа. Еротика...

         Седми час, с пресъхнал дъх до теб стоя. Искам още да те имам, независимо колко ще издържа. Да припадна в твоите ръце дори, с прегръдки галещи, като мънички бодли.

         Осми час и вече спя в покоя на съзнанието, което ме изгради като образ в очите ти. Видях усмивката ти, пленила дъха ми и оставяща ме в немощ. Заспах, пленена от красотата на извивките в тъмното. Вече съм спокойна

         Девети час от нашата любов - аз вече те сънувам. Сънувам сън, в който те целувам. Тези устни по-нежни от сатен и този топъл дъх, по-топъл от южния вятър на моята любов. Искам те!

         Десети час - целувам те нежно. Събуждам те от съня, в който и ти ме сънуваш. Усещам дъха, който и ти да усетиш, бленуваш. Жадувам те, всяка секунда от всеки час в този наш ден. Имам те, близо до мен.

         Единайсет часа и аз още те желая. Ненаситно, като плячка гоня устните ти. Докосвам картата на тялото ти, за да се слея с душата, приела ме за своя част. И съм там, за да те има, за да се загубя накъде в теб.

         Дванайсети час, аз мога още да целувам. Ни сетила глад, ни от жажда изморена. Можеш ли да продължиш с мен или ще се предадеш на покровителя на сънищата, за да ме намериш в страната на мечтите си? Там ли искаш лъжовно да ме имаш или сега в момента искаш напълно да се отдадеш?

         Тринайсети час, аз все още не мога да заспя. Усещам слабост в тялото си и жажда в сърцето. Чуваш ли порива ми? Донася ли думите ми до сърцето ти?

         Четиринайсети час, ти ме чу. Отговори на моя зов и пак с теб се слях, потънала в унеса на своя сън.

         И заспах, за да ме събуди двайсет и третия час, с нежното докосване на твоята ръка по лицето ми. Целувка, загубила се в нищото, като аромата на сутрешното кафе. Тъмно е, не искам да ставам. Искам просто до теб да лежа и да се изгубя с теб в двадесет и четири часовата си съдба.

         Някъде там, където някога не бях щастлива, ти ми показа нова синева. Някъде там уби в мен страха и сега готова съм да се покажа пак на светлина. Обичам те, малка моя, любима душа.