19 апр. 2012 г., 22:49

* * * 

  Эссе
1444 0 3
1 мин за четене
Животът е произлязъл от водата! Бил е молекула, после едноклетъчно, станал е риба, на прага на реката е изпълзял като земноводен, тръгнал е по сушата, изправил се е на крака, полетял е в облаците, после и над тях, вече е в орбитална станция...
Докато пълни дупката, водата стои на едно място само привидно. Под неподвижната ù повърхност тялото мърда, набъбва, събира сила в прозрачните си мускули, а като напълни трапчинката, канавката или язовирното легло, прелива и отново тръгва по пътя си – напред и надолу. Такъв е принципът ù! Напред и надолу. Не се връща. Понякога се завърта, създава водовъртеж, но това не е връщане, а символ на движението за преминаване на енергиите една в друга.
Водата - синоним на прозрачност и свежест, на първичност и чувственост, синоним на начало и необходимо условие за съществуването, единственият сигурен признак за живот, необходим елемент от системите за движение на всеки автомобил.
Водовъртежът е танц на водата, каквито са игрите на дервишите. Върти се, върт ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Рангелов Все права защищены

Предложения
: ??:??