Влюбих се в очите ти, в усмивката, в лекото намигване и във всичко в теб.
Влюбих се, може би защото още малка бях, може би защото бях дете.
Харесах те, без да мисля, без да искам и очаквам, харесах те, защото така ми бе добре.
Пърхах, трепках и във пламъци горях. Чаках да ми звъннеш, чаках да дойдеш пред моята врата. Въртях се, лутах се и мислех, че поредният си ти. Поредният във моето сърце, но не и последният.
Забавно, хубаво и без ангажимент, усетих, че с теб искам да живея аз. Усетих лекия ти полъх и това как аз и ти превърнахме се в "нас". Имаше заря, имаше искри и фойерверки. Имаше слънца, имаше усмивки и ние живяхме горейки.
Започнах планове да правя и може би това ме спъна, започнах много да мечтая, забравяйки от розовия свят да се разсъня. Забравих, че животът не е игра, забравих да помисля за "след това". Не знаех, че връзките пъзел не са, парчетата на който тъй лесно не се подреждат.
С тебе всяко чувство аз изпитах,
с тебе всичко аз видях.
С тебе много плаках и се скитах, но ...