5 февр. 2009 г., 14:48

55 Минути Вселенски Смях (2004) 

  Эссе » Ученические
1656 0 0
2 мин за четене
Надявам се Юпитер (планета от Слънчевата система) най-после да избухне. Да избухне в смях и тоновете му да се понесат из цялата Вселена, тонове на истеричен, безбожен смях, на лудост, на веселие. Надявам се експлозията на този смях да е толкова силна, че ние тук, на Земята (планета от Слънчевата система, обикаля около Слънцето по елиптична орбита за 1 звездна година; формата и е геоид, с добро приближение - ротационен елипсоид, повърхност = ....., км2, обем = ..... км3, маса = .......кг., средна плътност = .....кг./м3, геоморфоложко развитие - ....) да я видим .... точно 55 мин. Надявам се всички малки човечета, насочили сложните си апаратури и уреди към висините, да се посмеят заедно с Юпитер. Да им се изпотят очилата от смях дори. Да се хванат за плешивите си глави и възпълни кореми (или за дългокосите си глави и стегнати, спортни кореми; или за умерено окосмените си глави и умерено отпуснати кореми ... все едно!) и да пожелаят най-искрено да се пръснат от смях, също като Юпитер. Да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??