5 февр. 2015 г., 02:09

* * * 

  Эссе
868 0 0
1 мин за четене

ДА ВИ ГО НАВИНЧА


Леонардо, който околните наричаха за по - кратко Дикапро, седеше пред камината в мрачната си флорентинска къща и довършваше поредният си модел на изчанчено летателно устройство. Талантливият и странен Леонардо, беше истинска загадка за околните, със сладникавото си детско личице на сериен убиец на котки и умът и таланта на истински гений. Експериментаторският дух на Леонардо, го подтикваше да прави аутопсии на човешки трупове, докато нежната му половинка, Дикапро се задоволяваше с изучаването на четириноги бозайници. Раздвоение на личността, което го подтикна да рисува. Любимата му картина ‘’Мона Близа”, си оставаше загадка за всички които я бяха виждали. Чудеха се дали му е позирал мъж, или пък някоя известна дама. Само Леонардо знаеше, че в действителност това е андрогинният човек, травестита Щефи, който със загадачната си усмивка, беше пленил не едно мъжко сърце в столичното заведение “Тайната вечеря”, където работеше като сервитьорка. Любовта на Леонардо към летателните устройства, се дължеше на естествената му фобия от кораби. Дикапро, веднъж се беше возил на един огромен презокеански лайнер, последиците от което се оказаха трагични. Сега стоеше загледан в полузавършеният си шедьовър, приличащо на “Испанска муха” дървено летателно устройство, с което той тайно се надяваше да полети заедно с приятелката си Щефи, “Теория на летенето”- със неясен и объркан край. Край, някъде из пясъците на Плажа, където да тъгуват с Гилбърт Грейп.

© Петър Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??