72 часа
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за някои неща е твърде късно, хората все си търсят вратички да не е, защото не искам да само тези три дни щастие... Но това са клишетата, това е истината. Хмм, тази дума напоследък отчайващо заема голяма част от живота ми, от това какво ще се случи, какво следва от истината, какво трябва да избера, знаейки каква е истината. А дали искаме да я знаем...? По-добри ли са искрените хора, по-добре ли ни е, когато ни боли, но поне е истинско? Въпреки че ми се иска да отрека и да застана зад твърдението, че розовият балон е по-хубаво място за живот (а то е така), все пак да, истината трябва да се знае, трябва да се чувства и най-вече да се изживява. Дори да боли... аз съм там, в центъра на най-истинската ...