От малък мечтата ми е да ме погребат в задния двор..ама без ковчег - гол в голата пръст. Какъв по-грандомански начин да напомниш за себе си от ужаса, който ще изпита правнукът ти като се разрови и случайно открие изгнилото ти туловище. Жалко, че няма да го видя с очите си. Но кого заблуждавам? Аз няма да имам правнук, защото съм откачалка, която презира света и съзерцава с немигащи очи неговата всеобхватна поквара. Не заслужавам да имам правнук.
„Съзерцава" казвам, макар това да е също толкова престъпно, колкото и безчинствата на воюващите в Сиера Леоне, които преди да отрежат ръцете на децата с брадва, ги питат „Къс или дълъг ръкав?". Безумие. Но защо давам оценки? Та, аз просто съзерцавам понасяйки смазващата тежест на безсилието, а и бих казал на безразличието. Ако някъде съществува по-голяма мощ от тази, то тя е в Бог или по-точно - дълбоко заровена в книгите. Или може би в хлебарките? Тези безмозъчни твари ще ни надживеят и то с доста голяма преднина.
Искам да съм свободен. Но ням ...