Светът е странно устроен, а може би ние, хората, не умеем да черпим най-доброто от него, обичаме трудностите и проблемите, като че ли повече ни харесва да сме тъжни, да се жалваме и да се терзаем, обвинявайки с презрение, когото сварим – съдбата, късмета, а тези като мен, които не вярват в съдбата, най-често обвиняват собствените си мисли и нагласа.

Та, хората сме странно устроени. Има ли причина всички толкова да въздишаме по любовта, има ли причина тя да е едно от основните ценности, към които се стреми всеки? Наистина ли любовта е всичко, или милионите хора по света ни лъжат? Мит ли са всичките тези щуротии за крилете, извисеността, положителния заряд и всички останали дрънканици, на които ни “учи” любовта? Или може би въпросът е кога човек всъщност наистина е влюбен, а не е просто преследвач на човека-блян, с когото си мисли, че ще е щастлив и най-важното – ще е намерил любовта? Отговорите на тези въпроси сигурно биха били неточни, двусмислени, обобщени, клиширани, но най-вече ужасно различни.

 В стремежа си и ние да бъдем част от този така наречен “кръг на влюбените” правим какво ли не. Ето сега решаваме, че точно този човек е същият, който обичаме, и разбира се не ни е хрумнало просто така. Налице са всички симптоми – издайническата усмивка, когато въпросният индивид е наблизо, гъделът в стомаха, фучащите мисли и разбира се най-важното – нетрезвата преценка. Кога казваме, че сме заслепени, способни ли сме изобщо да признаем, че сме сгрешили? Способни ли сме да погледнем себе си и да кажем “той не е човекът, сгреших”? Всъщност не! Както вече споменах, хората сме истински царе на драмата, и не само, инати сме като овни. Не можем да преглътнем факта, че всичките тези борби и усилия да достигнеш до обекта на любовните си желания, са били чисто и просто загуба на време. Някой ще каже “защо?“ ами защото, хора, не сте щастливи! Нека позная - крепи ви изначалното удовлетворение от постигането на целта? Мисията изпълнена? Да, ама не, започвате да осъзнавате, че това май не е въпросната любов, за която сте мечтали и за която всички говорят. Тогава какво? Еми, ето какво - продължаваме, да, продължаваме въпреки всичко, все пак грехота е, достигнали сме до тук, сега пък ли ще се откажем, дори в някои случаи това да означава да просиш малко “любов”.

 Да влезеш в живота на някого не е толкова трудно, трудно е да го накараш да се моли да не излизаш от там. За всички тези, които са успели, ще кажа само ЕВАЛА и забравете написаното до тук! Разбира се, че понякога си струва да се бориш, само че не е зле да знаеш кога точно е време да спреш. А ти, знаеш ли кога да спреш?