АКО...
Ако можехме да летим като птиците, махайки с крила да се издигаме до облаците, да се вием из небесния простор, после да се стрелнем надолу към земята, да кацаме по дърветата, по покривите, и отново нагоре...
Ако можехме да плуваме като рибите, да кръстосваме моретата и океаните, да се впускаме в дълбините и отново да подаваме глави над водата...
Ако можехме като пантерите да препускаме на воля и недосегаеми, после да се излежаваме на някой дебел клон, дремейки след пищния обяд, необезпокоявани от никой и от нищо...
Ако можехме...
Но...
Ако падахме като зрели круши и се раздробявахме на сочни малки и големи парчета, които мигом биват нападнати от пчели и оси, които пък забиват жилата си и смучат сладкия сок...
***
Не можем да летим като птиците. Не можем да плуваме като рибите. Не падаме като зрели круши. Не сме вкоренени като дърветата. Не сме крехки като тревата.
Все пак обаче, понякога летим и по малко плуваме. Често падаме, но отново ставаме, изтупваме се от прахта, забърсвам ...