Ако знаеше и за половината от нощите, в които не съм заспивала, мислейки за теб. Ако знаеше и за половината от сълзите, които съм изплакала по теб. Ако предполагаше поне, колко много можех да ти дам. Колко  болка се криеше зад моята усмивка. Ако беше страдал и наполовина колкото мен. Сривала съм се безброй  пъти и не питай как съм намирала сили на сутринта да продължа все едно нищо ми няма. Как съм крила как ме боли, за да си спестя упреците на най-близките ми хора. Ако знаеше колко силна бе любовта ми. Ако ме познаваше и наполовина дори, но истински. Ако знаеше колко съм се молила да ме потърсиш. Как силно се надявах. Мечтаех за деня, в който ще се върнеш. Ако знаеше какво изпитвах при мисълта, че никога повече няма да съм в прегръдките ти. Колко много гняв и омраза ме изпълваха, знаейки, че друга е на моето място. Безброй нощи не съм заспивала, мъчейки се да разбера какво повече имаше онази другата от мен? Ако знаеше колко силно биеше сърцето ми и как  треперех само заради погледа ти. Нямаше ден, в който да не мисля за теб. Ако знаеше, че беше първият, за който бях готова да жертвам толкова много от себе си в името на любовта. Ако знаеше, че и до сега аз препрочитам съобщенията ти и те все още ме карат да се усмихвам, но същевременно ме натъжават. За други  бях сляпа, виждах само теб. Ако знаеше и за половината от времето, в което те чаках. Но ти не знаеш много истини и вярваш на много лъжи. И със мен сигурно е така. Изморена съм... от безразличието ти. Сили не ми останаха, сълзи също. Крайно време е да продължа напред. И ако... някой ден разбереш истината за мен, ще съжаляваш безкрайно много. Заричам се, че това ще се случи, рано или късно. Само че тогава няма да съм онова момиче, което бе готово да се примири със теб. Онази, която загуби толкова време за нищо. Някой ден ще узнаеш всичко... Но късно.