Гъди-гъди... Мозъчна полюцийка.



Плувам на сухо, само за тренинг. Имам нужда от събеседник, на който просто да му
се говори. Неизбежно някъде в разговора той ще направи твърдение. Аз съм мрак.
Черната материя между звездите. Изобщо и не искам да светя. Предпочитам да служа
за фон на искриците увереност. Преди ме забавляваха. Като светещи играчки на
коледна елха непослушно дете, лишено от подаръци точно тази година. После ме
ядосваха, разгневяваха ме. Исках да си получа неполученото. Натъжаваха ме и
предизвикваха умиление, когато разбрах за педагогиката и нейните цели, методи.
Тогава домислих целите и с лека ръка убих родителите си и сам съвсем изгаснах.
Опитах се да гася друг прибързано и сгреших. Получи се хълцащо сиво джудже.
Естетиката ми се самоуби за пореден път. По едно време се бях взел за супернова,
но установих, че осветявам само повече тъма. И се трансформирах. Сега чакам.
Търпеливо. Нарушавам естеството. С вкус. Няма друг мрак, който така да свети. От
другата страна.