Значи, не крия, че съм просто селско момче...
Някои ще рекат:"Че,какво от това!?
Знаеш ли колко простаци като тебе, вече живеят в града!?
Ей-това, не съответства на социалната действителност!
Абе, не на мене, тия градските моми...
Криво-ляво, ме приеха в гимназията на татко!
Викам си ,ще стане от мене човек!
Щом бащата я започнал,защо да не я завърша и аз двадесет и пет години по-късно...
Нищо не е, такова, каквото изглежда, както казват артистите от Холивуд!
На тридесет и осем години взех изпита по математика!Задачите за зрелостния бяха същите като за големия ни син в пети клас!
Значи, няма срам,няма унижение, все пак наследството вече решава задачата на живота и любовта!
Като се изежих,един такъв:да търся на другите кусурите! ...