Когато бях малък смятах, че светът е голям. Сега съм голям и открих, че светът е малък, но си останах малък, от което светът не стана по-голям. Може би, като го напусна ще открия, че не съм съм го познавал, за да преценя, колко е голям. За съжаление измерването на голям и малък е най-лъжливото нещо, което човешкото съзнание е приело. Има и понятия, които не са измерими за човешкия мозък.
Спомням си мои познати, как ми казваха, че това е голямата им любов. Ами то не е смешно, то е пародийно... Нима можеш да кажеш, имах голяма любов, няколко малки и не знам, колко едва забележими любови. Сякаш си ги мерил на килограм или на милиметри, или... Тъпо е и това може да го каже единствено човек, който не е изпитал Любовта.
Същото се отнася и за Бог. Нима ще кажеш имах един голям бог, няколко средни и много мънички богове. Въпреки, че това е нещо реално от историята на човечеството.
Но да се върнем към заглавието. Тези знаци за по-голям и по-малък са свързани с аз-а ни и колкото е по-голямо това ...