Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвания. Пробиваш облаците в мислите си и дори да привлечеш гръмотевиците да те треснат, това е единствената пътека към хоризонта, който се отваря за теб.
Няма пряк път и понякога ти убягва, но си смела за откровеност и носиш товара на времето през стръмния завой, пропастта не е толкова страшна, препускаш с полуделите ветрове… към себе си.
А Светът е различен, изглежда понятен и прост за тебе, първичната…
Когато се слееш с времето и то не те гнети в моментите, когато си сама и си жива, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, ти си различната и не си от този Свят.
И смирена си, в покоя на Божията хармония... И си ти... и не си.
Ако си силна, за да си вярна на вътрешната си посока, то тя е п ...