2 мая 2005 г., 13:05

Аз съм грозен 

  Эссе
5920 0 14
3 мин за четене
Аз съм грозен. Когато природата ме е създавала, явно е била в месечен цикъл или обедна почивка (това понякога може да е едно и също...). След това, за да замаже малко гафовете си, ми е тръснала с шепите, без да се стиска, остър език и ум колкото на 3000 незадоволени руси и малолетни чалгаджийчета. Това обаче не ме топли особено. Понеже съвременната жена търси в мъжа всичко друго, но не и мозък. В крайна сметка, мозъкът няма да й е от особена полза, освен ако не иска да прави кариера като професор, член-кореспондент на БАН по философските въпроси. Повечето жени обаче нямат подобни амбиции. Щом стигнат до първата част от евентуалния си бъдещ титул - "член" - те забравят майчино мляко, бащин шамар и първа целувка с момченце под лунната светлина.
Аз съм грозен. В последно време съм и поостарял и надебелял. Но не ми пука особено. Когато бях млад и слаб, никоя от всички големи бели пернати създания, издаващи крякащи звуци (все пак да не казваме "патки", понеже напоследък всяка незадоволена к ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сибин Майналовски Все права защищены

Предложения
: ??:??