Всички живееха през деня, но аз предпочитах нощта. Всеки искаше да стъпи на сушата, но аз предпочитах да съм кораб в океана. Въпреки силата на мнозинството, винаги съм искал да бъда в малцинството. Сега може би ме мислят за луд, но на кого му пука? Дали това, че съм войник на собствените си желания и мисли, не ме направи това, което съм? Всеки избра да се побере в калъп, но аз избрах да разчупя калъпа. Тогава открих истинското си аз. Бях просто аз...