Тя имаше огромни бели, лепкави пипала и три

                  съсухрени дървени криле, които някой добро-

                  желател бе прикрепил с връв към барачката

                  на пазача на Тайната градина. От непрестан-

                  ните боричкания около бариерата те се бяха

                  раздърпали и приличаха на дунапренови яйца,

                  които Вълшебникът от Оз изсипа по пътя на

                  малката Дороти към дома. И след твоето за-

                  връщане, Дороти, земята е по-голяма от меч-

                  тите ни и там, оттатък бариерата някъде (са-

                  мо едно врабче трепти върху нея), светът

                  бавно навлиза в мен и нежно боли и е толко-

                  ва хубаво, остава само да започне да ръми...