Грешим! И двамата! Толкова беше красиво... толкова е болезнено.
Завинаги! Аз те исках завинаги! Научи ме на толкова много, никой, никой няма да докосне така душата ми... никога! Плаках, молих се, извинявах се, обвинявах те... нямам сили... А те обичам! Господи, кълна се, че те обичам толкова много. Защото ти си шепотът на сърцето ми, защото ти си болката в душата ми. Защото знам, че ти липвсва... По дяволите... защо сме толкова жестоки?!
Кажи ми само дума... Отвърни на това, което чуваш... Повярвай ми отново! Защото имам чувството, че няма да мога да живея без теб. Защото болката в сърцето ми изяжда съзнанието ми. Полудявам! До лудост, до лудост... какво още трябва да направя?!... Ти си най-нежното и истинско нещо в живота ми... Как да понеса, че ми казваш "сбогом"?! Дай ми поне обяснение! Защото се побърквам.
И как, как да продължа... без тази нежност?!... Не съм вярвала, че боли така! Не съм си и представяла, че когато те загубя... ще се променя. А аз се задушавам. И те мразя толкова ...