Много след шумотевицата, фойерверките и наздравиците с шампанско, съпътстващи дванадесетте удара на часовника, бях се настанила удобно на дивана на приятелката ми. Пихме кафе, аз белех портокал, чиято функция беше да залъже малко къркорещия ми стомах (защото наистина имах нужда от плодове, понеже нямах нужда от тези +2кг, натрупани покрай страхотните ястия на баба, а и нали витамин С избистря тена). В течение на разговора стигнахме до една, може би, неизбежна тема за размисъл-равносметка на старата година. Започнахме да си спомняме първо лошите моменти и оставихме хубавите за черешка, която да оправи горчивия вкус накрая...
Първият ми лош спомен от 2008 година - това беше Той. Просто, кратко и ясно, за разлика от отношенията ни - винаги така заплетени и сложни и толкова неясни. Имахме връзка като бомба със закъснител с буйна страст в допълнение. Основното в тази връзка беше, че аз всъщност осъзнавах, че няма бъдеще, че тя страшно много ще промени живота ми, но я исках! Исках тази доза ...