Край! Свърши се!
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се!
Страхувах се да не остана завинаги сама.
Ти знаеш ли какво е самота? Тя те подлудява, разкъсва ти плътта на хиляди парченца, сърцето ти се свива от мъка, болка и отчаяние. С теб се чувствах сигурна, красива като Пепеляшка, с една дума, чувствах се желязна! :)
Помниш ли как ме наричаше ти? Не беше "коте", "кукло" или "съкровище", а "лигло", не звучи добре, възбуждащо или нежно, но ме караше да се разтапям като сладолед, оставен на слънце.
Когато се любихме, плътта ми изгаряше в огън от страст, от жажда за любов и топлина.
А ти? Ти беше груб и безразличен. ( заради което все още го мразя)