Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но оставям настрана странните и често несвързани глупости, които ме спохождат нощем. Да речем, че ги отдавам на кафетата, които пия всяка нощ преди лягане (да, всички ме гледат изумено, когато им кажа) или тежките цигари, които пуша. Те не са притеснителни. Приемам ги за нискобюджетен филм с ниска оценка от критиката. Проблемът са другите, наистина натоварените сънища. Натоварени с образи от миналото, натрапчиви изображения на места, събития, хора, които никога няма да се върнат. Понякога всички изброени неща са преобразени в други, подобни на тях или пък съвсем далечни по образ и смисъл. Но само външно. Аз знам какво е това, знам, че иска да ме сграбчи в хладен, железен юмрук, да ми припомни ка ...