Битието е нашата реалност. Може да е всеобща, може да е лична. Но винаги е и двете. Битието е трудно понякога за приемане. Тежко се живее с него. Тежко е за понасяне. Да, можем да си сложим маската на идеализма и може би тогава битието ще стане по-лесно за преживяване. Но най-голямо предизвикателство е, ако се опитаме да променим заобикалящата ни реалност. Не е невъзможно. Трудно е и често не можем сами, но все пак реалността е еднаква за всички или почти еднаква. Понякога битието е такова, каквото сами си го сътворим.
Времето от своя страна е неограничено. Няма начало, няма и край. Понякога ми се струва статична константа, понякога препуска с неописумема бързина и когато погледнем нещата от дистанцията на времето, виждаме че нищо не е вече същото. Хора, места, процеси – всичко е засегнато от хода на времето. Навлизаме в един етап, после в следващ, после в следващ и така докато самите ние имаме време на тази земя, а когато то изтече следва безкрая – по-голямата величина от величината в ...