Казват, че болката е еднаква! Не е! Някои хора ги боли, когато се порежат и потече кръв от раната - мен - не! Тази болка е нищо в сравнение с болката, която изпитвам, като знам, че съм толкова близо до теб, но не мога да съм с теб! Тази болка разби сърцето ми като стъкло - на хиляди парченца - никой няма да може да ги събере! Умирам всеки път, когато те видя - болката ме изгаря - опитвам да съм силна, да се усмихна и да не ми пука, но не мога! Това безличие е ужасно! Целият този свят е толкова безличен, безинтересен - ужасно едноцветен! Всичко е сиво! Цялата тази сивота, болка и отчаяние са ужасни! Но мен спря да мe боли - тъгата уби болката и остави на мястото на раните само огромна празнота! Всъщност болката никога не спира-спира да ти пука че те боли! Всичкo е толкова безчувствено, безинтересно, сиво, банално - ужасно! Тази безчувственост е ужасна! Сивота...! Виждам през очите си, но сякаш не съм там, а гледам стар черно-бял филм - виждам хора бързащи и незаинтересовани от нищо, виж ...