5 мая 2007 г., 23:26

Болка 

  Эссе
2003 1 2
Този свят. Родени сме в болка, живем в болка и ще умрем в болка.
Единствената утеха оставаше любимото същество, то ще те разбере, то
ще ти помогне ще те подкрепи в труден момент. Обаче тук идва реалността.
Всеки в този свят е егоист. Колкото и да се опитваш да му обясниш
и да му докажеш, че го обичаш, той си знае неговото. Аз съм супер
влюбен в една жена, давам си душата на дявола заради нея, готов съм
на всичко заради нея. Тя не иска да го проумее това. Обичам я, обичам я,
обичам я. Иска ми се да го разбере и да бъде до мен, както аз съм до нея.
Уви, това не става, мрачен е животът, няма спасение за нас. Спасението
угасва, смисълът се губи, за какво се борим цял живот, за да ни боли ли?
Този въпрос ме мъчи в този момент. Искам само да съм с нея и да разбере,
че тя е човека, обичам я. Заслужава ли си да живеш без цел, без същество, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??