Повярвах в една красива приказка. Станах част от нея, без да помисля, че всичко има край. Господи, защо повярвах?! Защо приех ти да си моя свят, а любовта мислех, че няма край.
Знаеш ли какво е болка? Жестока, изгаряща болка, която унищожава сърцето ми. Обичам те толкова много, че се моля на Бог никога да не те боли така, както мен.
Живях в свят от красиви рози, ала бях забравила, че розите имат бодли и докоснеш ли ги, приказката се разваля.
Свита на стола, не отделям поглед от вратата, която затвори зад себе си. Нямах сили да те изпратя до прага и не знам дали ще имам, за да те дочакам. Тръгна си! Мина покрай мен и всичко загуби смисъл, изгуби цвета си. Сърцето кърви, защото ти ми показа какво е истинската любов.
Затварям очи и сънувам... Там - в съня - отново е цветно, смях кънти навсякъде и ти си до мен. Не искам да идва утрото, защото отново ще те загубя. Когато всичко свърши, в мен се отвори рана, която не заздравява. В мен се блъскат мисли как да спася любовта, която угасна. Казв ...